Сяр - Горно Броди
Веломаршрутът от гр. Сяр до с. Горно Броди представлява живописно изкачване от Серското поле на североизток по южните склонове на планината Шарлия до подножието на планината Черна гора, в южните поли на която се намира прочутото някога българско село Горно Броди (дн. Άνω Βροντού). Той може да предостави уникални панорами, близък досег с природата и насладата да чуете местния български език, говорещ се все още в района, стига да имате физическа способност да се справите с денивелацията. От сега ви казвам, избягвайте летните жеги и се запасете със солидно количество вода.
Началото на пътешествието започва от митрополитската катедрала на Сяр “Св. Архангели” – внушителен храм, построен на мястото на изгорената по време на Първата световна война църква със същото име. Твърди се, че църквата е изгорена от Българската армия, но все още не съм попаднал на ясни доказателства за това. Неколкократно съм посещавал това място, но за съжаление черквата винаги е била затворена – нещо характерно като цяло за църквите в гръцката част на Македония. Ако непременно искате да разгледате храма, то това трябва да стане по време на неделната служба или на големи християнски празници. На площадчето пред храма има чешма, при която може да се освежите и да се подготвите за стръмното изкачване към покрайнините на града, което ви очаква. Тук е моментът да ви предупредя, че по време на маршрута не срещнах нито един магазин, така че е добре да се запасите с подходяща храна от града.
Пътят от Сяр до Горно Броди е спокоен без почти никакво движение, което ще ви предостави приятна възможност за размисъл или чисти разговори с приятели. Преминава през малки горички с гъсти сенки, убежище от слънцето. Ако сте сами, то най-вероятно историческото минало на региона ще ви бъде ценен спътник – Горно Броди в края на XIX век е било най-голямото българско село в региона и опора на българите в Серско в конфликта им с Цариградската патриаршия. Жителите му са били предимно рудари и занаятчии. Оттук са и прочутите Братя Димкови – най-известните часовникари от този край на Македония през Възраждането. Поради ключовото си значение в българо-гръцката църковна разпра и в борбата за разпределение на османското наследство селото неколкократно е било нападано от османски и гръцки въоръжени групи.
В наши дни единственото, което отличава селото от съседните населени места е голямата кула в центъра – свидетелство за една отминала епоха. Следите от превратностите на историята се виждат навсякъде: по тесните и криви улички се редуват празни парцели на отдавна сринати къщи и по-нови и все още обитаеми сгради. От старата екзархийска църква “Св. Богородица” са останали само руини, а по-новата “Св. Димитър”, изградена от българите в селото, днес е добре поддържана, но със заличено културно-историческо наследство.
Църквата “Св. Димитър” в с. Горно Броди
