Маршрут : Струма

След създаването на Княжество България през втората половина на XIX век София се превръща в основно средище на културния елит на българското население от Македония. Хилядите преселници в новата столица променят драстично облика и  топонимията на града. Те носят със себе си местните говори, носии, традиции и елементи от нематериалното културно-историческо наследство. Хотел “Македония” и Македонският културен дом са едни от основните сборни пунктове на емиграцията, които днес не съществуват в автентичния си вид. Споменът за миналото обаче остава жив в имената на улици и площади, свързани с областта, която днес е разделена между границите на три европейски държави. Такива са площадите “Македония” и “Крушево”, булевардите “Вардар”, “Гоце Делчев” и “Тодор Александров”, улиците “Дамян Груев”, “Солунска” и “Скопие”. 

Маршрутът, който предстои да ви предложа, започва от една от най-малките улички в центъра на София – улица “Струма”. Оттам, тръгвайки на югозапад по бул. “Цар Борис III” предстои да минем покрай историческото село Владая и да достигнем до магистрала “Струма”, по която, следвайки течението на едноименната река, да заключим пътуването си при топлото Беломорско крайбрежие. И въобще не е случайно, че използвам думата “топло”, защото разликата със софийския климат действително е драстична. Така например когато в началото на март поех по маршрута в София температурите бяха минусови и натрупваше значителна снежна покривка, а няколко часа по-късно на плажа при с. Лимани се радвах на слънце и температура от 15 градуса. Да, предлагам ви чудесна идея как да избягате от студа и да си подарите хубав пикник с къси ръкави и студена бира. 

Ако имате страст към историята, то несъмнено ще сте любопитни за това откъде е преминавала отдавна забравената граница между Княжество България и Османската империя. Днес ние дотолкова сме се вторачили в “загубения” национален идеал, че често забравяме постигнатото с много усилия и жертви от нашите предци. Ням свидетел обаче на миналите събития е мостът над р. Рилска при с. Бараково, където в продължение на десетилетия се е намирал граничният пункт между двете държави. В единия му край се намира красивата църква “Успение Богородично”, уредена в някогашната сграда на османската митница. Бараково е пример за онези населени места в нашия регион, които стават жертва на турболентните политически събития. Някога тук е кипял живот не само свързан с хилядите българи от двете страни на границата преди Балканските войни, но и с бурното икономическо развитие след тях с построяването на фабриката на Балабанови. Днес от това няма и следа – изоставено училище, запуснати къщи, разбити улици. И все пак – добра отправна точка за нашия път, защото провокира размисли. 

След село Бараково преминаваме покрай историческия град Горна Джумая, прекръстен през 1950 г. на Благоевград в чест на Димитър Благоев. Ако погледнем на изток от магистралата ще видим надвисналите над града върхове на Рила, обикновено покрити със сняг през по-голямата част от годината. Порадвайте се на простора на погледа, защото предстои да навлезем в тясното Кресненско дефиле, през което река Струма си проправя път на юг към световния океан. Обикновено през летните месеци всяка година в новините има запазено място за километричните задръствания и изнервените шофьори в този единствен незавършен участък от магистралата, като се пропускат ползите, които несъмнено предлага по-бавното преминаване през участъка. Величествените скали, шума на водата при меандрите на Струма, свежата растителност. Тук са се състояли не малко решаващи сражения в нашето минало, но и хиляди хора са се вдъхновявали за извършване на добри дела. Едни от тях са природозащитниците от неправителствения сектор, които през последните десетилетия жертваха много, за да опазят флората и фауната в района.

Твърде е възможно, когато достигнете в крайна сметка до Кресна, вече да сте се пренаситили с впечатления и положителни емоции от красотата на дефилето или с напрежение следствие на твърде неразумното шофиране от страна на участниците в движението. И в двата случая може би ще бързата да минете през градчето, за да излезете отново на магистралата, но моят съвет е да спрете за кратко край църквата “Св. Иван Рилски”. Черквата е голяма и добре запазена, построена е като храм-паметник за увековечаване на жертвоготовността и храбростта на българската армия по време на военните действия в региона. Ще забележите, че около нея винаги има местни хора, които се грижат за градинката, за чистотата или просто се любуват на спокойствието и възможността да си побъбрят с познати и непознати гости. 

Наближавайки българо-гръцката граница при Кулата, пред вас ще се открият три възможности, с които да обогатите вашето пътуване. Както обикновено те са: да продължите направо, да завието на ляво или да поемете на дясно. Повярвайте ми, всяка една от тях си заслужава, но няма как в рамките на един ден да имате и трите. Затова ще се опитам да ви представя накратко къде какво може да очаквате:

1. ) Вляво ви очакват Мелник и Роженския манастир – места, за които със сигурност сте чували. Мелник е прочут с добре запазените си къщи от османския период и най-вече с местните вина. Градчето несъмнено представлява част от гръцкото културно-историческо наследство в България поради предимно гръцкото му население до Балканските войни. Мястото би било интересно за фотографи и създатели на дигитално съдържание поради красивите Мелнишки пирадими, особено величествени по време на залез. Затова, ако сте дошли дотук, не бързайте: фотографска сесия привечер с малиново вино вечерта е комбинация, която дълго време няма да забравите. 

Разстоянието от Мелник до Роженския манастир е само 7 км, които се преминават по хубав асфалтов път, така че в никакъв случай не се изкушавайте да го пропуснете. Въпреки историческата си значимост, манастирът е значително по-слабо посещават в сравнение с Рилския, Бачковския или Троянския манастир, което ще ви даде възможност внимателно да го разгледате и да усетите спокойствието, царящо около него. В миналото манастирът е бил едно от основните духовни средища в Пиринска Македония, съхраняващо дълбоки контакти със Света гора като метох на светогорския манастир Ивирон.

1. Вдясно ви очакват Петрич и Струмица в Република Северна Македония. Петрич е малко, но приятно градче, в което несъмнено трябва да посетите обновения исторически музей, в който се съхраняват откритите наскоро в античния град Хераклея Синтика запазени уникални статуи, както и много други артефакти от миналото на региона. Пътят на запад към Струмица преминава покрай високата погранична планина Беласица, която поради рестрикциите за движение по време на Студената война в голяма степен е запазила автентичния си вид и своето биоразнообразие. На 16 км от Петрич имате възможност да спрете за кратка почивка при т. нар. Самуилова крепост, в близост до която се смята, че се е провела едно от ключовите битки от противоборството между цар Самуил и имп. Василий II. Преминаването на държавната граница при ГКПП “Златарево” обикновено се извършва бързо и без затруднения, поради което няма причина за притеснения. Оттам до Струмица пътят е в добро състояние, като ще видите че в региона кипи живот следствие на добре развитото земеделие. 

Струмица е типичен пример за миналото, което ни разделя и свързва едновременно. През XIX век градът е със смесено население и дълбоки връзки с Цариградската патриаршия. През 1913 г. почти целият град е опожарен от гръцката армия няколко дни преди влизането на българската войска в него. След Балканските войни преминава в границите на Царство България, но е загубен с Ньойския договор през 1919 г. В този период голяма част от гръцкото население в региона се изселва и заселва в също опожарения от гръцката армия Кукуш, който за кратко дори носи името Нова Струмица. В наши дни градът поддържа близки контакти както с Гърция, така и с България поради географската си близост с двете съседни страни, а населението му е около 30 000 души. Тук може да се разходите в спокойната и подредена централна част, както и да посетите намиращите се в близост манастир “Св. Илия” и крепостта “Цареви кули”. Пътят до манастира е черен и подходящ за кратък преход или дори разходка с велосипед.

1. Пътят направо ще ви отведе към българо-гръцката граница, преминаването на което вече се извършва бързо и лесно след приемането на България като равноправна част от Шенгенското пространство. Тук пътят върви по течението на река Струма, обградена от високите планини Беласица и Славянка (Али Ботуш) – основата на гръцката отбранителна линия “Метаксас”, мрежа от укрепления, тунели и бункери, изградена след Първата световна война, за защита на новоприсъединените към Гърция земи от българите. Днес напрежението от миналото е история, но сложниет съоръжения в голямата си част стоят и дори предизвикват туристически интерес. И, ако бункерите не са ви любимите места, то със сигурност ще оцените гледките, които се разкриват високо в планината от тях. Така близо до обезлюденото някогашно българско село Рупел съществува и музей, в който под задължителното наблюдение на гръцките военни може да се полюбувате на уникалната панорама към България, разкриваща се от възвишенията на Ченгелската планина. 

Обикновено пътуващите към Беломорието след Кулата продължават право напред към крайбрежието, но аз ви препоръчвам да се отклоните от магистралата и да не се връщате на нея чак до пътя обратно. Само няколко минути след отбивката за Рупел има нова отбивка, за градчето Валовища (дн. Сидирокастро), край което по време на Първата световна война пада убит поета Димчо Дебелянов. Дебелянов първоначално е погребан при красивата църква “Света Благовещение”. По-късно тленните му останки са пренесени в родната Копривщица, но черквата все още пази спомена за лиричния поет, остава някой да се сети и да успее да сложи плоча в негова памет. 

Следващата дестинация, която не трябва да пропускате, без съмнение ви е известна както от часовете по история в училище, така и от видимо нестихващите в публичното пространство дебати относно Македонския въпрос. Село Баница, разорено и унищожено, край което в сражение с османците пада учителя и революционер Гоце Делчев. И въпреки че най-вероятно името на селото ви навежда към любимата ни на всички закуска, то всъщност според учените произлиза от думата “баня”. До останките от някога кипящото с живот селище се стига по добре поддържат черен път, който би могъл да бъде преминат приятно както пеша, така и с велосипед. Ако не сте внимателни, твърде лесно може да пропуснете селото, затова се оглеждайте за все още стоящата камбанария – единствената оцеляла постройка. Повечето познати, с които съм говорил, се бъркат, че войводата е бил погребан до нея, но в действителност църквата се е намирала точно покрай днешния път. 

Серският манастир “Св. Йоан Предтеча” се намира съвсем близо до Баница по въздушен път, но в действителност пътят е с дължина от 22 км и се изминава за около 40 мин. Историята на манастира е пряко свързана с българското население на голямото село Горно Броди, намиращо се северно от него. Преди да посетите селото е добре да се запознаете с ценната книга “Горно Броди” на видния общественик, родом оттам, Георги Баждаров. През 1917 г. по време на Първата световна война българската армия влиза в манастира и отнася в София значителна част от неговите най-ценни ръкописи и реликви, които днес се съхраняват в различни институции в България. До него преминава река Бродска, над която е построен прочутият и все още в експлоатация каменен мост на монаха Йоаникий от Броди. Мястото е приятно както за почивка, така и за молитва преди заключителната част от пътешествието – древният град Амфиполи. 

Античният град Амфиполис е основан като колония на Атина около IV век преди Христа при устието на река Струма. Историята му е тясно свързана с вековното съперничество между Атина и Спарта, както и със завоевателните походи на Александър III Македонски. Тук намира смъртта си и единственият законен наследник на прочутия владетел Александър IV Македонски, убит по нареждане на Касандър през 309 г. пр. Хр. В наши дни от древния полис са останали част от крепостните стени, както и основите на амфиполския мост над р. Струма. В специално изграден музей може да видите някои от най-ценните експонати, открити по време на дългогодишните разкопки в региона. В близост се намира и символът на Сяр – Лъвът от Амфиполис, който представлява 4-метрова статуя, поставена върху висок постамент. Според специалистите той най-вероятно е бил пазител на голяма гробница на Лаомедон Митиленски. Открит на части преди и след Първата световна война, част от тях запазени на Балканите благодарение на българската армия, днес той посреща посетителите на този красив кът от Македония. 

Плажът е, както се вика, на един хвърлей разстояние от крепостните стени на Амфиполи. Най-близо се намира малкото селце Лимани с отдавна изоставени рибарски съоръжения. До тях се шири обширен плаж с естествени пясъчни дюни, любим на местните рибари. Мястото е подходящо както за лятно плажуване, така и за пикник сред природата. В района има и множество таверни, където привечер може да се насладите на местните традиционни кулинарни специалитети и да усетите гостоприемството на хората в региона.