Вардар

Независимо дали се интересувате от история или география, името Вардар със сигурност ви е добре познато от градската топонимия в България. В центъра на Бургас например, на малко повече от 500 километра западно от течението на прочутата река,  голям жилищен блок от времето на социализма носи нейното име. Аз имах честта да уча в близкото училище, кръстено на будителите Константин и Димитър Миладинови, автори на сборника “Български народни песни”. Една от предадените в книгата песни пък е посветена на Шар – величествената планина, определяща северозападната граница на областта Македония, от която води началото си и река Вардар. В наши дни планината е и едно от последните убежища на балканския рис, за когото имах възможност преди време да разкажа. Но да се върнем към реката – през Античността и Средновековието по нейното течение, вливащо се в Бяло море край Солун, е минавало едно от главните разклонения на римския път Via Diagonalis, свързващо го с Via Egnatia. В Османската империя реката не губи своето важно значение, което ми даде основания да я използвам за условна граница, разделяща Македония на две части: източна и западна. 

Туристическият маршрут, който ще ви предложа, започва от Скопие – столицата на Република Северна Македония, и продължава по цялото течение на река Вардар с две кратки отклонения до с. Богомила и гр. Кукуш/Κιλκίς. В зависимост от транспортното средство, което използвате – автомобил, автобус, влак или велосипед, той може да бъде изминат за различно време. В следващите редове ще се постарая да споделя с вас разнообразни обекти за посещение и съвети, чрез които да планирате своето приключение. Богатото природно и културно-историческо наследство на региона дава възможност за многократни посещения и множество комбинации, което ме кара да си мисля, че веднъж посетите ли го, със сигурност ще се върнете отново. 

Да започнем от гр. Скопие – за любопитковците, насочили погледа си към горното течение на Вардар, обещавам да изготвя специален отделен маршрут, в който ще засегна по-задълбочено и самия столичен град. Скопие може да предложи много на своите гости, но предвид на дългия път, който ни чака, предлагам засега да не се задържаме в него. Съвсем логично изглежда предложението ми да започнем пътуването от Каменния мост на р. Вардар, построен според едни по времето на римския император Юстиниан I Велики, а според други при управлението на султан Мехмед II Завоевателя. Едно обаче е ясно, съоръжението впечатлява с архитектурата и мащабите си, а в наши дни свързва новата част на Скопие с чаршията на османския град. От едната страна на моста се намират възрожденските църкви “Св. Димитър” и “Св. Спас”. В двора на първата е погребан първоначално полковник Борис Дрангов, а в двора на втората след подаряването им от България през 1946 г. в специален саркофаг са поставени посмъртните останки на Гоце Делчев. Пейзажът от тази страна на реката е доминиран от високите каменни минарета на внушителните средновековни джамии в чаршията, а от другата старана – от съвременния паметник “Войн на кон”, изобразяващ Александър Македонски. Но, както казах, нека да не се задържаме сега тук, а да продължим на юг към Велес. 

От Скопие до Велес най-лесно може да стигнете с кола по магистралата за Беломорието. Пътят минава през величествения пролом на река Пчиня, която в близост до с. Ветерско се влива във Вардар. Малко преди въвстичането ще видите малка отбивка, от която по съвсем кратка пътека може да се изкачите до средновековната крепост “Маркови кули”, откъдето се открива хубава гледка. Около километър-два след крепостта имате нова възможност за разходка – между Вардар и Пчиня се намира малкият Кожленски манастир с църквата “Св. Богородица”, до който се стига по дълъг въжен мост над реката.  Ако пък след като паркирате инстинктивно погледнете първо на изток,  всъщност няма да сбъркате, съвсем близо се намира Ветерският манастир, около който по време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения  четата на изтъкнатия учен и революционер Никола Пушкаров. Накъдето и да поемете, няма да сбъркате, но ако в колата носите и колело, най-вероятно ще бързате да достигнете Велес, защото от там тръгва хубав маршрут по течението на р. Бабуна в областта Азот. Някогашна основна арена на сблъсъците между български чети и пробиващите си път на юг сръбски проповедници, днес този район е почти пуст от човешка дейност, но за сметка на това изключително зелен и спокоен. . Колелото може да си вземете и като изберете да пътувате с влак от Скопие, но поради нередовността на железопътните връзки в Северна Македония, не ви препоръчвам този вариант, ако имате точно определен график. Но, ако желаете да импровизирате и сте доброжелателни към появата на неочаквани предизвикателства и приключения, то тренът определено е за вас.

Истината е, че най-добрият начин да се пътува е пеша или на колело, по този начин човек действително може да не само да види, но и да усети природата и енергията около себе си. Но в съвременния свят това не винаги е възможно, не само поради липса на време, но и поради цялостното отдалечаване на човека от неговия естествен хабитат. Най-добрите описания на местностите Азор и Поречие дава войводата Стефан Аврамов в безценната си книга “Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието”. Силно ви съветвам да я прочетете, преди да тръгнете. До село Богомила, главното село в региона, може да стигнете с автомобил, велосипед и влак. Необходимо е да внимавате поради големият брой овчарски и бездомни кучета в региона. Пътчетата между селата са тесни, обикновено асфалтирани, но има и изключения. Хора почти няма да видите, дори и денят да е почивен. Определено най-впечатляващо е голямото село Богомила, родното място на един от основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети Петър Попарсов. Друга забележителност е старият каменен мост над река Бабуна, който днес не се използва. От село Богомила, в която и посока да отидете, няма да сбъркате, но бъдете предварително подготвени за възможността да се изгубите или, ако сте с автомобил – да попаднете в задънени улици. Не се доверявайте на навигацията, а следвайте усета си, той ще ви бъде много по-добър съветник в това затънтено кътче на Балканите.

На по-малко от 30 км от Велес, край мястото, в което река Черна се влива във Вардар, се намира античният град Стоби. Достъпът е изключително лесен поради непосредствената близост на магистралата за Гърция. Мащабите на направените разкопки ще ви изненадат приятно предвид на почти нулевата популярност на този уникален туристически обект. От основания през II-III век град, някогашен център на епископия, са разкрити основите на множество храмове, римска арена, дворец и други постройки. Мястото е спокойно и приятно за почивка, като ви съветвам да си отделите поне 1 час за разходка из оставките на древното селище. 

Проломът “Демир Капия” (Желязна врата в превод от турски език) започва от устието на река Бошава във Вардар и се намира буквално на 20 минути с автомобил от Стоби. Непристъпните високи скали от двете страни представляват естествена граница между южна и северна Македония. Ако не слезете от магистралата тук, рискувате да пропуснете много – руините на средновековния град Просек, столицата на автономния български владетел, племенник на Асеневци, Алексий Слав. Някога арена на ожесточени сблъсъци през Средновековието, днес районът предоставя уникални възможности за почивка, скално катерене или просто хапване на сандвич между двете части на тунела по стария международен път. 

Границата между Северна Македония и Гърция се преминава през пункта “Богородица – Евзони” непосредствено след Гевгели. По време на летните месеци се пригответе за дълго чакане поради бавния паспортен контрол и дългите опашки от желаещи да се насладят на беломорските плажове туристи. През останалата част от годината обаче е сравнително спокойно, а колите с българска регистрация преминават без съществени проверки и забавяния от гръцка страна. Тук отново ви предлагам да направите едно кратко отклонение от традиционния маршрут като при село Поликастро/Ругуновец поемете на изток в посока гр. Килкис/Кукуш – родното място на революционера Гоце Делчев, поета Христо Смирненски и офицера Петър Дървингов. В наши дни от историческия град не е останало почти нищо – опожарен и унищожен е от гръцката армия по време на Балканските войни. Но новия гръцки град, построен в близост, предлага добри възможности за кратка разходка. Напълно запазен е манастирът “Св. Георги” над града, от който се открива уникална гледка към целия регион във всички посоки. Оцелели, макар и днес намиращи се в много лошо състояние, са тютюневите складове на привърженика на Върховния македоно-одрински комитет Анго Попов – две сгради-близнаци, чакащи своята реставрация и повторна социализация. 

На около час и половина от Кукуш се намира последната спирка от предложения от мен маршрут – Национален парк „Делта на Вардар-Колудей-Бистрица“, включващ делтата на река Вардар. Районът представлява една от най-важните влажни зони с международно значение за опазването на стотици растителни и животински видове. Тук се срещат повече от 300 вида птици, сред които морският орел и соколът скитник, фламингото и саблеклюнът, червената чапла и тръстиковата овесарка. Регистрирани са 40 вида бозайници, сред които свободно живеещи коне, вълци, видри, водни биволи.