Места
Пътешествието между Пловдив и Кавала олицетворява дълбоката историческа връзка между областите Македония и Тракия – толкова силна, че дори сред учените съществуват дискусии относно техния териториален обхват. Според най-утвърденото мнение, южната граница между Македония и Тракия се определя от устието на река Места, а северната преминава по склоновете на Западните Родопи. Маршрутът, който ви предлагам е обиколен с цел да обхване предимно Македония, но не по-малко удоволствие ще ви донесе пътуването през Асеновград и Смолян.
Начало: ул. “Места”, Пловдив
Началото на нашето приключение по течението на река Места към Бяло море започва от едноименната уличка “Места” в центъра на Пловдив. Подобно на ул. “Струма” в София и тя е съвсем кратка, но емблематична с местоположението си в непосредствена близост до красивия храм “Св. Петка – Нова”. Строителството на храма започва след Съединението между Княжество България и Източна Румелия – период, в който румелийската столица търси своето място в пределите на свободната българска държава. Оттук предлагам да направите кратка 15-минутна разходка пеша до катедралния храм “Успение Богородично”, разстоянието е около километър. В двора на църквата е погребана една от личностите, олицетворяващи неразривната връзка между Македония и Тракия – митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски, вдъхновител и организатор на Кресненско-Разложкото въстание след Берлинския конгрес, духовен водач на пловдивските и охридските българи в края на XIX век. А за авторите на красивия иконостас се смятат крушевските мастори-резбари, представители на Дебърската школа Димитър и Антон Станишеви.
Банско и Разлог
След решенията на Берлинския конгрес Пловдив се превръща в един от основните ръководни центрове за организиране на легална и въоръжена съпротива срещу разделението на Българския народ. Най-значимият успех от първия етап от борбата за обединение е превземането на Банско от четата на Баньо Маринов през есента на 1878 г. Победата е краткотрайна, градчето бързо е обсадено от редовна османска армия и доброволци, която си връща контрола върху региона чак до Балканската война, когато в църквата “Св. Троица” Пейо Яворов тържество обявява освобождението на града. Така съвсем естествено Банско и храмът “Св. Троица” са нашата първа стъпка в Македония. До тук може да стигнете по магистралата до Пазарджик и след това по живописния родопски път през Велинград. В храма ще видите уникални образци на прочутата Банска художествена школа дело на Димитър Молеров и сина му Симеон Молеров. Само на 10 минути с автомобил се намира Историческия музей в Разлог, в двора на който може да си починете спокойно и да се заредите с енергия – разбира се, след като преди това разгледате интересните му експозиции.
Неврокоп и Либяхово / Гоце Делчев и Илинден
След Банско и Разлог пътят продължава на югоизток, следвайки течението на река Места през пролома Момина клисура. Проломът впечатлява с красивите гледки от двете страни на пътя, а в края му – малко след извисяващата се над него крепост “Момина кула” има и чудесно място за почивка, а защо не и обяд. За съжаление към моментът на написването на текста все още не съм успял да посетя останките от отбранителните съоръжения, но трябва да знаете че те заемат важно място във фолклора на региона. За него ви съветвам да попитате съдържателите на малкото ресторантче до пътя, от които може да си вземете и вкусно домашно сладко.
Днешният град Гоце Делчев всъщност носи историческото име Неврокоп, сменено през 1951 г. в чест на прочутия революционер. Градът притежава хубава пешеходна зона, която започва след възрожденския храм “Успение Богородично, който препоръчвам да видите. Впечатляваща е и сградата на Неврокопската света митрополия, твърде необичайна за църковна сграда в България. Тук можем да “загубим много време”, защото градът действително е спокоен и приятен, а хората сладкодумни. Но за целта на нашето пътуване ние ще продължим към градчето в днешна Северна Гърция, пазеща спомена за историческата топонимия в региона – Като Неврокопи (Долен Неврокоп). Ще направим само кратка отбивка към с. Либяхово (днес Илинден), известно с това че е дало името на граничния пункт. За съжаление, защото всъщност селото може да бъде запомнено и с това, че именно оттук води началото си големият български род Сарафови, от който произхождат офицера Борис Сарафов и актьора, на когото е кръстен НАТФИЗ – Кръстьо Сарафов.
Изоставеното село Бутим
От другата страна на държавната граница срещу Либяхово се намира село Екзохи, на което е кръстената гръцката част от контролно-пропускателния пункт. Някога това е било смесено българо-турско село, поради което е имало голяма джамия и църква. В наши дни селото е изцяло гръцко, джамията се намира в руини, а екзархийската църква е под ръководството на Вселенската патриаршия и надписите в нея са подменени. Бих ви препоръчал да минете през селото, защото подобна картинка ще видите в много други места в региона. Историческата област Чеч, която се намира източно от Екзохи, през XIX век е характерна с многото смесени българо-турски и български, но поделени на мюсюлмани и християни, села. Ние ще се отправим именно на изток, за да посетим останките от едно село, които открих съвсем случайно – изоставеното българско село Бутим.
Бутим се намира на около половин час от Екзохи, в близост до по-голямото и все още живо село Ливадища (въпреки, че в Уикипедия пише, че е обезлюдено). Заслужава се да се отбиете до него, защото църквата “Св. Богородица” се намира в най-високата точка в региона и впечатлява със своите размери и красота. Най-вероятно ще е затворена – обикновено църквите в Северна Гърция са затворени в периода, в който няма служби – сиреч, в по-голямата част от денонощието. Но на мен обиколката пеша около нея ми достави голямо удоволствие. След това трябва да се върнете на главния път и след около километър вляво от вас ще видите малка отбивка, от която започва черно пътче – оставете тук колата и тръгнете по пътчето – всъщност вие ще минете покрай руините на село Бутим, ясно видими от двете страни на пътчето. Продължете по него и скоро ще стигнете до историческата църква “Св. Георги”. Тук вместо да разказвам, ще ви покажа снимките, които направих при посещението си преди година. Думите сякаш са излишни.
Кушнишки манастир
След село Бутим ще минем покрай планината Боздаг на юг, ще заобиколим общинският център Драма и ще се изкачим по планината Кушница, за да достигнем до историческия Кушнишки манастир “Св. Богородица Икосифиниса”. Манастирът е един от най-старите и големи в Източна Македония, съхраняващ образци на християнското изкуство като иконостасът – по всяка вероятност дело на Дебърската резбарска школа. През XIX век манастирът е център на елинизма в региона, поради което до средата на XX век три пъти е превземат и разграбвам от български отряди. В наши дни голяма част от безценното културно-историческо наследство, свързвано с него, се съхранява в София и представлява обект на периодични дискусии между институциите в България и Гърция. На входа на манастира е поставено табло на български, гръцки и английски език, което разказва за тежката съдба на братството.
Стара Кавала
Най-вероятно вече нямате търпение да достигнете до плажовете на беломорския бряг и уютните механи около тях, но нека преди това да направим една последна отбивка – към селището Палеа/Ески Кавала. В миналото това е било малко турско селище, но днес привлича голям брой туристи благодарение на изключително красивите водопади и вирчета, до които се стига по приятни и прохладни пътчета и пътеки. Най-големият водопад е с височина около 15 метра. Мястото е много приятно за разходка, особено през пролетта и есента. Имайте предвид, че през лятото е възможно поточетата да са пресъхнали и в този сезон би било по-добре да продължите директно към историческия център на Кавала.
Кавала
Твърде често някак по навик свързваме Кавала с българите поради преобладаващия им брой сред християнското население в Македония през XIX и началото на ХХ век, но всъщност този град никога не е имал компактно българско население. Въпреки това той е пряко свързван с нашата история поради усилията на страната да освободи македонските и тракийските българи, а и да изгради солидно военно и търговско присъствие в Беломорието. Малко хора знаят, че в него по време на Втората световна война дори съществува българска корабостроителница, която построява кораби от серията “Марица”. Днес Кавала е красив източносредиземноморен град с добре запазено османско наследство, източноправославно изкуство, хубав стар град наподобяващ Велико Търново, множеството таверни и внушителни, но не добре поддържани, бивши тютюневи складове.
Определено има какво да видите вътре – от църквата “Св. Йоан Кръстител” до сградата на някогашната джамия “Халил бей джамия”, превърната днес в музей, в който се организират множество събития. Разбира се, няма как и да не сте чували за прочуя Аквадукт, присъстващ на почти всички картички от град. Тук е роден и известният Мохамед Али паша – управител на Египет през XIX век, смятан за основоположника на днешната държава. Къщата му, шедьовър на балканското жилищно строителство, днес представлява музей, а внушителният по размерите и красотата си имарет, който построява в подножието на крепостта, днес след известна реновация е превърнат в луксозен хотел. На сайта му може да видите много снимки и разнообразна информация за целия комплекс.
През последните години българското присъствие в Кавала става все по-видимо, което съдейства за преодоляване на травмите от миналото и насажданите с години стереотипи между българи и гърци. Ако се спуснете от крепостта по туристическата улица “…”, ще видите не само табели на български език, но и дори съобщения за колаборация между български и гръцки артисти. И така, съветвам ви да си запазите поне една вечер в Кавала, защото нощната разходка из стария град не само ще ви поизмори, но и ще ви предостави добри възможности за красиви портрети и пейзажи перлата на Беломорска Македония.
